Кой се ожени Ingrid Ragnvaldsdotter?

Ingrid Ragnvaldsdotter (Old Norse: Ingiríðr Rögnvaldsdóttir) (1100/1110 – after 1161 AD) was born a member of the Swedish royal family, became a member of Danish royalty by marriage and later was Queen consort of Norway as the spouse of Harald IV of Norway. Married four times, Ingrid had a number of children who played prominent roles in Norwegian, Danish and Swedish history.

Ottar Birthing o Birting (m. 1146-7) fue un noble lendmann de Trondheim, Noruega a finales de la era vikinga. Aunque era de origen humilde, logró la confianza del rey Sigurd el Cruzado por su lealtad.

Inició su trayectoria en el hird real como kerti-sveinar (hombre cirio o portador de la vela), uno de los escalafones más bajos que normalmente estaba destinado a los más jóvenes que tenían esperanzas de progresar. En un acto de valentía, arriesgó su vida para rescatar el libro del rey en un incendio, y como agradecimiento es recompensado con el título de lendmann que era el rango más alto del hirdskraa.

Tras la muerte de Sigurd fue consejero de Sigurd II de Noruega, pero debido a su matrimonio con Ingrid Ragnvaldsdotter, viuda de Harald IV de Noruega, cambió su opinión y apoyó las reivindicaciones a la corona de su hijo, Inge.​ La situación desemboca en la muerte de Ottar Birthing por los partidarios de Sigurd,​ en Nidaros, un crimen mal recibido por los granjeros de Trondheim y casi le costó la corona a Sigurd.

Харалд IV (на старонорвежки: Haraldr gilli или Haraldr gillikristr), с прякор Гиле, е крал на Норвегия от 1130 до смъртта си през 1136 г. Той е роден в Ирландия или на Хебридските острови, но по-вероятно в Ирландия. Около 1127/1129 г. той пристига в Норвегия и заявява, че е незаконороден син на Магнус III Босоногия от негова ирландска наложница, заченат, когато баща му е пребивавал в Ирландия малко преди смъртта си през 1103 г. За да докаже това си твърдение, той преминава през огнено изпитание (т.нар. ордалия), което се състояло в ходене по нажежени плугове, няколко дни по-късно се преглеждала раната и ако тя била чиста се смятало, че изпитанието (Божият съд) е успешно преминато. Действително Харалд Гиле издържа изпитанието, с което доказва своя произход, но полага клетва да не предявява претенции към трона докато са живи крал Сигурд I Кръстоносеца и неговият син Магнус IV.

Веднага щом научава за смъртта на крал Сигурд Кръстоносеца обаче, Гиле се отказва от клетвата си като заявява, че тя е била положена при принуда, и се явява пред Тинга като изисква властта да бъде поделена между него и Магнус IV. Това искане е удовлетворено с решение на Тинга и в продължение на няколко години двамата крале управляват мирно, но през 1134 г. Магнус IV, който при все че получил при делбата повечето богатства и флота, не бил доволен от ситуацията и започнал военни действия срещу чичо си. Гиле търпи поражение в първата битка през август 1134 г. и е прогонен от страната, но няколко месеца по-късно с помощта на датския крал Ерик II и начело на датски наемници се завръща и разбива Магнус IV в битката при Берген – януари 1135 г. Магнус е детрониран и по заповед на Гиле първо е оставен в ръцете на робите му, които го ослепяват, скопяват и отрязват единия му крак, а след това го затварят в манастир.

Година по-късно обаче друг претендент, Сигурд Слембе, поисква подялба на кралската власт и след отказа на Харалд Гиле, с помощта на доверени хора успява да го убие една нощ в неговата спалня. Гиле умира на 14 декември 1136 г.

Henrik de Danemark Skädelar (mort le 4 juin 1134) est un prince danois de la maison d'Estridsen.