Кой се ожени Фридрих II (Свещена Римска империя)?

Фридрих II Хоенщауфен (на немски: Friedrich II von Hohenstaufen) е крал на Германия от 9 декември 1212, император на Свещената Римска империя от 22 ноември 1220 и крал на Сицилия (под името Федерико I, 1198 – 1250 г.). Представител е на династията Хоенщауфен, син на Хайнрих VI и Констанс Сицилианска, внук на Фридрих I Барбароса и крал Роже II Сицилиански. Той продължава имперската политика на предшествениците си, която е на противопоставяне спрямо Папската държава и италианските градове-държави. Предвожда Шестия кръстоносен поход (1228 – 1229), завоюва Светите земи, постига мир с Аюбидския султан и се коронясва за крал на Йерусалимското кралство (1229 – 1243).

Неговите политически и културни амбиции са съизмерими с огромната територия, над която царува, обхващаща почти цяла Италия през Алпите до Северна Германия. Взема участие и в кръстоносните походи, като чрез брак постига контрол над Йерусалим. От коронацията си през 1220 до смъртта си е император на Свещената Римска империя, мечтае за универсална власт и се възприема като директен наследник на августите от Античността. Животът му преминава в конфронтация с папството, отлъчван е три пъти от църквата от различни папи и често образът му е очернян в последващи хроники, като папа Григорий IX дори го нарича Антихрист.

Фридрих говори шест езика и е покровител на науките и изкуствата. Играе голяма роля в основаването на сицилианската поетична школа и сам пише. В неговия двор в Палермо около 1220 г. за първи път започва да се използва сицилиански език. Поезията, написана по негово време, оказва значително влияние на по-късната литература на италиански език. Той създава стройна административна и съдебна система и юридически кодекси със закони.

След смъртта му династия Хоенщауфен съществува краткотрайно, а Свещената Римска империя навлиза в период на упадък, който продължава до времето на управлението на Карл V, 250 години по-късно.

Бианка Ланча/Ланца, известна и като Бианка д'Аляно и понякога като Беатриче (на италиански: Bianca Lancia, o Lanza, Bianca d'Agliano; * ок. 1200/1210 в Аляно Терме, † ок. 1244/1248, Джоя дел Коле или Монте Сант'Анджело) е италианска благородничка, и от 1227 г. до смъртта си метреса и вероятна съпруга на император Фридрих II Хоенщауфен.

Както името „Бианка“, така и вероятната принадлежност към Ланча са резултат от предполагаеми хипотези.

Constance of Aragon may refer to:

• Constance of Aragon, Holy Roman Empress (1179–1222), daughter of Alfonso II of Aragon, married Emeric of Hungary and then, secondly, Frederick II, Holy Roman Emperor
• Constance of Aragon, Lady of Villena (1239–1269), daughter of James I of Aragon, married Manuel, Lord of Villena
• Constance II of Sicily (1249–1302), Queen of Aragon as wife of Peter III of Aragon
• Constance of Aragon, Princess of Villena (1300–1327), daughter of James I of Aragon, married Juan Manuel, Prince of Villena
• Constance, Queen of Cyprus and Armenia (1305–1344), infanta of Aragon, daughter of Frederick III of Sicily
• Constance of Aragon, Queen of Majorca (1318–1346), daughter of Alfonso IV of Aragon, married James III of Majorca
• Constance of Aragon, Queen of Sicily (1343–1363), daughter of Peter IV of Aragon, married Frederick III the Simple

Isabella II (Old French: Ysabel; 1212 – May 1228), sometimes called Isabella of Brienne and erroneously Yolanda, was the queen of Jerusalem who reigned from 1212 to 1228. She was the daughter and successor of Maria of Montferrat, who died shortly after giving birth to her. Like her mother, Isabella died young before she could make an impression on politics.

Isabella's father, John of Brienne, ruled during her long minority; while he continued to regard himself as king for life, his opponents insisted that he was merely regent for Isabella. In 1223 John arranged for her to marry Emperor Frederick II, king of Sicily. A proxy wedding was held in the Kingdom of Jerusalem in August 1225, followed by Isabella's coronation as queen of Jerusalem. She then promptly departed for the Kingdom of Sicily, where she married Frederick in person. The marriage made her queen of Sicily and empress of the Holy Roman Empire. Defying his agreement with her father, Frederick declared himself king of Jerusalem immediately after their wedding and seized control of her kingdom. He sidelined Isabella, whose role in government was minimal. Her father's supporters alleged that Frederick abused her. She died shortly after giving birth to her only son, Conrad II, who succeeded her under Frederick's tutelage.

Isabella of England (1214 – 1 December 1241) was an English princess of the House of Plantagenet. She became Holy Roman Empress, Queen of Sicily, Italy and Germany from 1235 until her death as the third wife of Emperor Frederick II.