Кой се ожени Катерина Медичи?

Катерина де Медичи (на италиански: Caterina de' Medici), с рождено име Катерина Мария Рòмола ди Лорèнцо де Мèдичи (на италиански: Caterina Maria Romola di Lorenzo de' Medici; * 13 април 1519, Флоренция, Флорентинска република; † 5 януари 1589, Блоа, Кралство Франция) е кралица на Франция от 1547 до 1559 г. като съпруга на крал Анри II и майка на други трима френски крале – Франсоа ІІ, Шарл ІХ и Анри III.

Има голямо и продължително влияние върху държавната политика. Името ѝ е свързано с религиозните войни, които се водят във Франция по време на нейното управление.

Зла аура обгръща фигурата ѝ във френската историография до края на XIX век: Катерина е представена като ревнива, отмъстителна, алчна за власт и готова на всичко, за да постигне целите си, почти въплъщение на онзи владетел, който Николо Макиавели е посветил на баща ѝ Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино. В съвременната историография обаче тя се смята за една от основните кралици на Франция, пропагандаторка на религиозна толерантност. Макар и не без грешки тя се опитва да приложи политика на помирение между католици и протестанти, водена главно от желанието да се гарантира продължителността на династията Валоа.

Катерина знае, че Франция се нуждае от период на мир, за да се възстанови, и в това нейната политика е много различна от тази на нейния син Шарл IX, заобиколен от съветници, заинтересовани да го отстранят от влиянието на майка му. „Хазната бе в лошо състояние от незапомнени времена и бе истинско чудо, че ресурсите на страната все още не бяха напълно изчерпани. Крал Анри II по негово време, за да вземе заем от 50 хил. скуди в Швейцария, трябваше да ипотекира цялото кралство, както изрично се посочва в договора, достигнал до нас“.

Ролята ѝ в клането във Вартоломеевата нощ обаче все още допринася за превръщането ѝ в противоречив персонаж днес.

Чрез племенницата си Кристина Лотарингска, велика херцогиня на Тоскана чрез брак, Катерина също е прародителка на Медичите, великите херцози на Тоскана, които принадлежат към второстепенен клон на Медичите (също потомък на Лоренцо Великолепни, но само по женска линия чрез дъщеря му Лукреция, омъжена за Якопо Салвиати).

Анри II (на френски: Henri II; * 31 март 1519 в Сен Жармен ан Ле, Кралство Франция; † 10 юли 1559 в Париж, Кралство Франция) е крал на Франция от 31 юли 1547 г. до смъртта си.

Представител на Френския ренесанс, Анри II продължава отчасти политическата и културната линия на баща си, крал Франсоа I. Продължава Италианските войни, насочвайки вниманието си върху империята на Карл V, която успява да победи. Запазва властта на Франция. Царуването му обаче завършва с поражението при Сен Кантен (1557) и договора от Като Камбрези (1559), които слагат край на италианската мечта.

Вътрешната политика на Анри II е белязана от засилено преследване на протестантите. В опит да ограничи разпространението на Реформацията, той предприема репресивни мерки, по-строги от тези на предшественика му. Липсата на устойчиво решение на религиозния въпрос води до ескалация на напрежението и до избухването на Религиозните войни във Франция след неговата смърт.

Личността на краля е тясно свързана с тази на Диан дьо Поатие – негова фаворитка и влиятелна фигура във френския двор.