Кой се ожени Елизабета Баварска (1329 – 1402)?

Елизабета Баварска (на немски: Elisabeth von Bayern; * 1329; † 2 август 1402, Щутгарт) е господарка на Верона и графиня на Вюртемберг.

Кангранде II дела Скала (на италиански: Cangrande II della Scala, * 8 юни 1332, † 14 декември 1359) от род Скалигери е от 1351 до 1359 г. господар на Верона.

Той е големият син на Мастино II дела Скала († 1351) и Тадеа да Карара, дъщеря на Якопо I господар на Падуа. Брат е на Беатриче дела Скала, омъжена през 1350 г. за Бернабо Висконти.

Той наследява през 1352 г. чичо си Алберто II дела Скала. Управлява жестоко и се обгражда с немски наемници. Кангранде II построява през 1354–1356 г. Кастелвекио, крепост и резиденция във Верона. От там той управлява само 3 години. Кангранде е убит на 14 декември 1359 г. от брат му Кансинорио дела Скала, който поема управлението над Верона заедно с брат му Албоино II дела Скала.

Кангранде II се жени на 22 ноември 1350 г. за Елизабета Баварска (1329–1402), най-възрастната дъщеря на император Лудвиг IV и Маргарета Холандска. Бракът е бездетен.

Улрих фон Вюртемберг (на немски: Ulrich von Württemberg, * сл. 1340, † 23 август 1388 в битката при Дьофинген) е граф на Вюртемберг от 1344 до 1392 г.

Той е единственият син на граф Еберхард II (1315 – 1392) и на графиня Елизабет фон Хенеберг-Шлойзинген (1319 – 1389). Сестра му Софи (1343 – 1369) се омъжва на 16 декември 1361 г. в Щутгарт за херцог Жан I от Лотарингия (Дом Шатеноа).

През 1362 г. Улрих се жени за Елизабет Баварска (1329 – 1402) от род Вителсбахи, най-възрастната дъщеря на император Лудвиг IV и Маргарета I Холандска. Двамата имат син, по-късният граф Еберхард III фон Вюртемберг (1364 – 1417).

След смъртта на чичо му Улрих IV през 1366 г. той управлява заедно с баща си Еберхард II. Двамата успяват да се спасят през 1367 г. при атентат от граф Волф фон Еберщайн. През 1380 г. Улрих влиза в „Лъвския съюз“ на благородниците против градовете, основан малко преди това. На 23 август 1388 г. той ръководи войска против „Швабския градски съюз“ (основан 1376) и други благородници в битката при Дьофинген и загива, преди да дойде баща му с главната войска и победата на Вюртемберг.

На 500-годишнина от смъртта на Улрих през 1888 г. при Дьофинген е поставен 1,50 м. висок споменателен паметник от червен пясъчен камък.