Кой се ожени Heldy Djafar?

Сукарно (на индонезийски: Soekarno или Sukarno; роден Кусно Сосродихарджо, на индонезийски: Koesno Sosrodihardjo) е де факто първият президент (1945 – 1967) на Индонезия. Той помага на страната за извоюването на независимостта ѝ от Нидерландия и е президент в преходния период към независимостта. Свален е от власт от Сухарто (един от генералите му), който официално започва да се титулува президент през март 1967 г.

Сукарно е един от водачите на индонезийската борба за независимост от Нидерландия. Той е сред водачите на индонезийското националистическо движение по време на колониалния период на страната и прекарва над десетилетие в холандски плен, преди да бъде освободен от японските сили, които окупират Индонезия през Втората световна война. Той и съратниците му помагат на японците във войната, които в замяна улесняват разпространението на индонезийските националистически идеи. След капитулацията на Япония, Сукарно и Мохамад Хата обявяват независимостта на Индонезия на 17 август 1945 г. Сукарно е назначен за президент, а Хата – за вицепрезидент. Той води индонезийците в съпротивата им срещу опитите на холандците да си възвърнат колонията до 1949 г., когато Нидерландия официално признава индонезийския суверенитет.

След хаотичен период на парламентарна демокрация, през 1959 г. Сукарно установява диктатура, която той нарича „Направлявана демокрация“. Така той слага край на нестабилността и бунтовете, застрашаващи оцеляването на разнообразната държава. През 1960-те години Сукарно поема ляв политически курс, предоставяйки подкрепа и защита на Комунистическата партия на Индонезия, което води до силно недоволство у военните и ислямистите. Освен това той предприема поредица агресивни външни политики под претекста антиимпериализма с помощ от Съветския съюз и Китай. Провалът на преврата от 30 септември 1965 г., предвождан от „Движението на 30 септември“, довежда до разпускането на комунистическата партия и екзекутирането на членовете ѝ, при което загиват между половин и един милион души. През 1967 г. е заменен от Сухарто и остава под домашен арест до смъртта си през 1970 г.