Кой се ожени Умберто I?

Умберто I Савойски (на италиански: Umberto I di Savoia), роден Хумберт Райнер Карл Виктор Емануил Йоан Мария Фердинанд Евгений Савойски (на италиански: Umberto Rainerio Carlo Vittorio Emanuele Giovanni Maria Ferdinando Eugenio di Savoia; * 14 март 1844, Торино, Сардинско кралство; † 29 юли 1900, Монца, Кралство Италия), е крал на Италия (1878 – 1900), крал на Сардиния, крал на Кипър, Йерусалим и Армения, херцог на Савоя, принц на Кариняно, на Онеля, на Пойрино, на Трино, принц и вечен викарий на Свещената Римска империя, принц на Карманьола, на Монмелиан с Арбан и Франсан, бали на Херцогство Аоста, принц на Киери, на Дронеро, на Крешентино, на Рива ди Киери и на Бана, на Буска, на Бене и на Бра.

Той също така е херцог на Генуа, на Монферат, на Аоста, на Шабле, на Женева, на Бреша, на Пиаченца, на Каринян Ивой, маркиз на Ивреа, на Салуцо, на Суза, на Чева, на Маро, на Ористано, на Чезана, на Савона, на Тарантез, на Боргоманеро и Куреджо, на Казеле, на Риволи, на Пианеца, на Говоне, на Салусола, на Ракониджи с Тегероне, Милябруна и Мотуроне, на Кавалермаджоре, на Марене, на Модан и на Ланлебур, на Ливорно Ферарис, на Сантия, на Алие, на Бардже, на Чентало и Демонте, на Дезана, на Геме, на Вигоне, на Вилафранка, граф на Мориен, на Женева, на Ница, на Танд, на Ромон, на Асти, на Алесандрия, на Гочеано, на Новара, на Тортона, на Бобио, на Соасон, на Френската империя, на Сант Антиоко, на Поленцо, на Рокабруна, на Тричеро, на Байро, на Одзеня, на Апертоле, барон на Во и на Фосини, висш господар на Монако и на Мантон, господар на Верчели, на Пинероло, на Ломелина и Вале Сезия, благородник и венециански патриций, патриций на Ферара, пазител на Светата плащеница, генерален командир на Армейските сили, регент на Колония Еритрея и регент на Колония Сомалия.

Управлението му е белязано от различни събития, които създават противоположни мнения и чувства. От една страна е запомнен положително от някои с поведението си, демонстрирано пред бедствия като епидемията от холера в Неапол през 1884 г., като лично дава всичко от себе си за спасяването (затова той е наречен „Добрият крал“), както и за обнародването на т. нар. Кодекс на Дзанардели, който води до някои нововъведения в наказателния кодекс, като например премахването на смъртното наказание. От друга страна на него силно се противопоставят заради твърдия му консерватизъм и авторитарни тенденции (които се влошават през последните години от управлението му), косвеното му участие в скандала с Банка Романа, одобрението му на потушаването на народните въстания на 1898 г. и заслугата, предоставена на генерал Фиоренцо Бава Бекарис за масовото убийство при потушаване на демонстрациите през май същата година в Милано. Тези му действия и политическо поведение му костват повече от три опита за покушение за 22 години, до фаталното в Монца на 29 юли 1900 г. от анархиста Гаетано Бреши. Точно от анархистите Умберто I получава прозвището „Картечния крал“.

Той е и получател на едно от лудите писма на Фридрих Ницше. Едноименният артистичен и архитектурен стил носи името си от Умберто I.

Margherita of Savoy (Margherita Maria Teresa Giovanna; 20 November 1851 – 4 January 1926) was Queen of Italy by marriage to her first cousin King Umberto I of Italy. She was the daughter of Prince Ferdinando of Savoy, Duke of Genoa and Princess Elisabeth of Saxony, and the mother of the King Victor Emmanuel III of Italy.