Кой се ожени Ferdinand III, Holy Roman Emperor?

Ferdinand III (Ferdinand Ernest; 13 July 1608 – 2 April 1657) was Archduke of Austria, King of Hungary and Croatia from 1625, King of Bohemia from 1627 and Holy Roman Emperor from 1637 to his death.

Ferdinand ascended the throne at the beginning of the last decade of the Thirty Years' War and introduced lenient policies to depart from the old ideas of divine right held by his father, as he wished to end the war quickly. After military defeats and against a background of declining power, Ferdinand was compelled to abandon the political stances of his Habsburg predecessors in many respects to open the long road towards the much-delayed Peace of Westphalia. Although his authority as emperor was weakened after the war, his position in Bohemia, Hungary and Austria was stronger than that of his predecessors before 1618.

Ferdinand was the first Habsburg monarch to be recognised as a musical composer.

Мария-Анна Хабсбург-Испанска, известна и като Мария-Анна Австрийска (* 18 август 1606; † 13 май 1646), е испанска инфанта, ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария и императрица на Свещената Римска империя, първа съпруга на император Фердинанд III.

Мария Леополдина Тиролска (на немски: Maria Leopoldine von Österreich-Tirol) от тиролската линия на фамилията Хабсбург е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (от 2 юли 1648 до 7 август 1649), също кралица на Бохемия и Унгария.

Елеонора Магдалена Гонзага-Невер, наречена Младата (на италиански: Eleonora Magdalena Gonzaga-Nevers, на немски: Eleonora Magdalena Gonzaga von Mantua-Nevers; * 18 ноември 1630, Мантуа, Херцогство Мантуа; † 6 декември 1686, Виена, Ерцхерцогство Австрия) от италианско-френския род Гонзага-Невер, е чрез брак императрица на Свещената Римска империя (30 април 1651 – 2 април 1657) и кралица на Бохемия и на Унгария.

Смятана е за една от най-образованите и добродетелни жени на своето време. Увлечена от религиозната поезия, тя основава литературна академия и също така е покровителка на музикалните произведения в театъра. Като императрица на Свещената Римска империя тя съдейства за развитието на духовния и културен живот в императорския двор във Виена. Въпреки че е пламенна католичка и благодетелка на няколко манастира, тя има толерантно отношение към Протестантството.

Създава и е Велик магистър на два женски рицарски ордена: Ордена на робите на добродетелта (1662) и Ордена на Звездния кръст (1668).