Кой се ожени Орхан I?

Орхан I (на османски турски: اورخان غازی‎) е вторият османски владетел от 1324 до 1362 година.

Аспорча хатун (на турски: Asporça Hatun) е една от съпругите на османския владетел Орхан I. Майка на неговия син Ибрахим (1310-1360), екзекутиран при възкачването на престола от неговия полубрат Мурад I. Аспорча хатун родила на Орхан също и две дъщери и по всяка вероятност още един син.

За произхода на Аспорча хатун има няколко версии. Според едната тя е гъркиня с рождено име Холофира, похитена от османците в деня на нейната сватба. Според втората версия Аспорча е дъщеря на византийския император Андроник III Палеолог. Тази версия изглежда напълно невероятна предвид факта, че Андроник е роден през 1297 г., а синът на Аспорча Ибрахим е известно, че е роден през 1310 г.

Запазен е документ за създаване на вакъф на Аспорча от септември 1323 г., според който тя желае доходите от дарените ѝ села от свекър ѝ Осман I да останат за нейните потомци. За свидетел е посочен първият в историята на Османската империя велик везир Алаедин паша, а за разпоредител на имуществото е определен синът на Аспорча – Ибрахим.

Освен Ибрахим Аспорча хатун ражда на Орхан и дъщеря Фатма, както и още една дъщеря, наречена от историка Лесли Пиърс Селчук хатун. Историкът Халил Иналджик посочва, че в документа е отбелязан и още един неин син на име Шерефула.

Не са известни нито рождената дата, нито датата на смъртта на Аспорча. Смята се, че е погребана в Бурса при съпруга си, но след разрушенията, предизвикани от земетресенията и пожарите, точното местоположение на останките на покойниците е трудно да се идентифицира. През XIX в. е извършена реконструкция на тюрбето на Осман I в Бурса.

В края на седемнадесети век към съда в Бурса се обръща една жена на име Салиха, която предявява правата си по своята част от наследството по този вакъфен документ като потомка на Аспорча.

Теодора Кантакузина (на гръцки: Θεοδώρα Καντακουζηνή, 1332 – след 1381) е византийска принцеса, пета съпруга на Орхан I. Дъщеря е на император Йоан VI Кантакузин и Ирина Асенина. По майчина линия е правнучка на българския цар Иван Асен III.

Историкът Никифор Григора погрешно я нарича Мария в едно от съчиненията си. През януари 1346 г., за да заздрави съюза си с османците на Орхан I и за да може да разчита на тяхната подкрепа срещу Анна Савойска в продължаващата гражданска война, нейният баща Йоан Кантакузин я дава за жена на османския владетел, който пръв поискал ръката на Теодора, защото освен всичко бил влюбен нея. Сватбата се провежда през лятото на същата година, като Теодора е придружена от родителите си и от сестрите си до Силиврия, където високопоставени лица от двора на Орхан заедно с кавалерийска част пристигат с 30 кораба. В града се провежда тържествена церемония при посрещането на принцесата, след което тя е отведена в османските владения във Витиния, където се състои същинската сватба

На следващата 1347 г. Теодора ражда единствения син Шахзаде Халил. Синът ѝ още като дете е отвлечен от генуезки пирати и освободен срещу откуп благодарение на намесата и на византийския император Йоан V Палеолог. Имала е и дъщеря Хатидже Хатун.

Теодора остава християнка след сватбата си и оказва активна поддръжка на християнското население в завладените от османците земи

С изключение на един престой от три дни в Константинопол, след победата на баща ѝ в гражданската война през февруари 1347 г. Теодора Кантакузина остава в двора на османците до смъртта на Орхан през 1362 г. След това, изглежда, тя се завръща в столицата на Византия и живее в двореца със сестра си императрица Елена Кантакузина. Последното споменаване за нея е, че е затворена в затвора в Галата по време на краткото управление на Андроник IV Палеолог.