Кой се ожени Лоренцо Медичи?

Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи (на италиански: Lorenzo di Piero de' Medici; * 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република; † 8 април 1492, Вила на Медичите в Кареджи, Флорентинска република), наречен още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico), от рода Медичи, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флорентинската република от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на ренесансовата култура в Италия. Той също така е писател, меценат, поет и хуманист, както и един от най-значимите политици на Ренесанса, както заради това, че въплъщава идеала на хуманистичния принц, така и заради неговото много разумно и дипломатично управление на властта. Той укрепва баланса на силите в рамките на Свещената лига – съюз от държави, които стабилизират политическите условия на Италианския полуостров в продължение на десетилетия, а животът му съвпада със зрялата фаза на Италианския ренесанс и Златния век на Флоренция. Тогава той е едва на 21-годишна възраст. За период от 23 години той успява да превърне Флоренция в столица на Европа.

Лоренцо става, заедно с по-малкия си брат Джулиано, господар де факто на Флоренция след смъртта на баща им Пиеро. В първите години на управление (1469 – 1478) младият Лоренцо провежда вътрешна политика, насочена от една страна към укрепване на републиканските институции в промедическия смисъл, и от друга – към потушаване на бунтовете на градовете, подчинени на Флоренция (известните случаи на Прато и Волтера). На външнополитическия фронт обаче Лоренцо проявява ясен план за спиране на териториалните амбиции на папа Сикст IV в името на баланса на Италийската лига от 1454 г. Поради тези причини Лоренцо е обект на заговора на Паци (1478 г.), в който е убит брат му Джулиано. Провалът на заговора предизвиква гнева на папа Сикст IV, краля на Неапол Фердинандо I Арагонски и всички, които са уплашени от укрепването на властта на Медичите над Флоренция. Следват две години война срещу Флоренция, в която вътрешният и международен престиж на Лоренцо Великолепни е изключително укрепен благодарение на неговите дипломатически способности и неговата харизма, с които той успява, от една страна, да разбие антифлорентинската коалиция, а от друга – да поддържа вътрешните сили на Флорентинската република обединени.

Превърнал се в иглата на баланса на италианската политика през 1480-те години, третиран като суверен от чуждестранни монарси, Лоренцо свързва името си с разцвета на Флорентинския ренесанс, заобикаляйки се с интелектуалци (Полициано, Фичино, Пико дела Мирандола) и художници като Ботичели и младият Микеланджело. След преждевременната му смърт през 1492 г съперничеството на италианските господари, което вече не е възпирано от неговата дипломация, се изражда до степен да позволи идването на френския крал Шарл VIII и началото на Италианските войни от XVI век.

Clarisse Orsini (née vers 1453 à Monterotondo près de Rome et morte le 30 juillet 1488 à Florence dans la république homonyme), fille de Jacopo (Giacomo) Orsini di Monterotondo et Maddalena Orsini, fut l'épouse de Laurent le Magnifique et la mère du pape Léon X et de Julien de Médicis.